Отглеждане на лешник – особености

Лешникът се отглежда повече като храстовидно растение, но може да се формира и като дървовидно и то когато е присадено на дървовиден лешник. В нашата страна се отглежда лешник основно в любителски градини и в горския фонд.

Лешникът е най-рано цъфтящият овощен вид, формиращ отделно мъжки и женски цветове на едно растение, които имат голяма продължителност на цъфтеж. Опрашването се извършва от вятъра. Повечето сортове лешници са самостерилни и изискват чуждо опрашване. При храстовидните форми плододаването започва на 5-6-ата година от засаждането, а при присадените върху дървовиден лешник – на 2-3-ата година. При подходящи условия на отглеждане лешникът дава оптимални добиви в продължение на 10-15 години, след което се налагат резитби за подмладяване на плододаващата дървесина.

Лешникът е сравнително студоустойчиво растение. При нашите климатични условия не се наблюдават повреди от зимни студове, както и измръзване на цветове. Изисква почвена и атмосферна влажност, поради което най-добре вирее в крайбрежните ивици на морета и океани, на умерено плодородни, леки песъчливо-глинести и влажни почви. Не е взискателен към почвената реакция. В районите, където не се чувства влиянието на големи водни басейни е необходимо да се осигуряват по 2-3 поливки на лешниците през вегетацията.

Разстоянията на засаждане на лешника са 5-6 м между редовете и 4 м в реда. На по-богати почви междуредовите разстояния за засаждане на лешници се увеличават с 1 м. След засаждане едностъблените растения се съкращават на височина около 80 см, а храстовидните – на 5-6 пъпки от повърхността на почвата. Когато при последните се засаждат 2-3-годишни растения, те се съкращават на около 10 см от нивото на почвената повърхност. При едностъблените растения редовно се премахват издънките както от основата на стъблото, така и от кореновата система. На храстовидните форми резитба не се извършва първите 2-3 години от засаждането с цел да се оформи храста, а след това се провежда редовно резитба на лешника за просветляване и за премахване на силно застарели стъбла.

Агротехническите мероприятия за отглеждане на лешник са както при останалите дървесни овощни видове. Широко разпространена болест по лешника е брашнестата мана, срещу която се прилагат познатите механични и химични методи.

Създаване на лешникова градина и грижи за насажденията

Съвременните лешникови градини трябва да се създават след предварително подготвен план. По този начин се определя изборът на подходящо място за насажденията, размерът на площта, изграждане на напоителна система, пътища, стопански постройки, посока на редовете, разположение на сортовете, разстояния и система за засаждане, срок и начин на засаждане.

При създаването на производствена лешникова градина е от решаващо значение мястото където ще се създава тази градина, теренът трябва да бъде съобразен с факторите на растеж и развитие и биологичните особености на културата. При създаването на градината е недопустимо пролетно засаждане и за това за предпочитане е предпосадъчната подготовка на мястото да започне още през лятото на годината на засаждане.

При есенното засаждане е необходимо да се спазят и изпълнят подобрителни работи, като риголване, предпосадъчно торене, маркиране на посадъчните ями и изкопаването им. Подготвителните работи се изразяват с почистването на мястото от стари дървета, храсти и т.т., които биха затруднили работата по създаване и отглеждане на овощна градина. При наличието на плевели е наложително и пръскане за тяхното унищожаване. Ако площта се предвижда гравитачно напояване се извършва и подравняване.

При подпосадъчното торене, сред риголването се разхвърля по 40-50 кг торове на дка /в активно вещество/ фосфорни и калиеви торове и от 3 до 5 тона оборски тор на дка. Предпосадъчното торене с оборски тор е задължително при лешника, за да може да се развие микроризата по кореновата система и да подпомага всмукването на хранителни вещества от почвата.

При създаването на големи по размер овощни градини се извършва риголване на дълбочина 60-80 см, а където пластът под орницата не позволява това – на 40-50 см. Риголването се извършва поне 2-3 месеца преди засаждането на дръвчетата. Риголването е качествено, когато почвата е умерено влажна. При преовлажняване се получава прекомерно уплътняване. След риголването се извършва и текущо подравняване на площта.

За тази цел се използват грейдери и дългобазисни подравнители. Преди да се извърши засаждането, се разхвърля и заорават минералните торове и оборския тор, след което площта се подравнява и се маркира. Маркирането на мястото се извършва със земемерни уреди. При липса на такива се използва въже, маркирано на 3,4 и 5 метра.

При наличието на земемерни уреди, маркирането става по следния начин: първо се трасира първия ред от едната страна на парцела. С помощта на маркиран тел се нанася разстоянието между вкоренени издънки в реда. На мястото на всеки храст се поставя колче. От първото до последното колче на първия ред се издигат перпендикуляри към другата страна на парцела. Върху тях се нанасят междуредовите разстояния. При съединяване на последните колчета на перпендикулярите се очертава другия прав ред. Върху него се нанася вътрередовото разстояние /както при първия ред/. По точи начин се образува четириъгълник, който се затваря. Върху него са нанесени местата на крайните растения по четирите страни на парцела, очертавайки се няколко вътрешни реда.

След всичко това, с помощта на маркираните телове се означават местата на всички вкоренени издънки в парцела. Изкопаването на посадъчните ями се извършва 10-15 дни преди есенното засаждане. Размерите на ямите зависят от това каква предпосадъчна подготовка е направено на мястото. На риголвани и основно торени почви ямите се изкопават толкова големи, колкото да се помести кореновата система на вкоренените издънки.

Ако не е правено торене се изкопават ями около 50 см, за да може да при засаждането да се поставят торовете по-дълбоко. Ако местата не са риголвани се изкопават ями с размери 100х100х60 см. В гъстите овощни насаждения след изкопаване на ямите се опъва маркиран тел по посока на реда. По него се следи растенията да не се отклоняват при засаждането към междуредията. При не риголвани площи, при изкопаването на ямите почвате се разделя послойно. Горният пласт почва/орница/се поставя от едната страна на реда, а подорницата от другата. При самото засаждане за заравняване се използва само орницата.

Важен момент при създаването на лешниковите насаждения е и разположението на сортовете. Те така се засаждат съобразно възможността им за ефективно опрашване и оплождане. При подреждането на сортовете се взима под внимание сроковете на цъфтеж на мъжките и женските цветове и възможността за пренасяне на прашеца от вятъра. При големите насаждения се препоръчва да се засаждат най-малко три различни сорта а във вилните и дворните места- поне по два. Отделните сортове в насажденията трябва да се редуват по 2 съседни реда освен в случаите, когато един сорт е определен за основен, а останалите са опрашители. Тогава се налага засаждането на 4 реда от основния сорт, последвани от по 2 реда от сортовете опрашители.

На терени с по-малък наклон се препоръчва правоъгълна система на засаждане. При нея разстоянието между редовете е по-голямо от разстоянието между храстите вътре в реда. Тя позволява значително по-гъсто засаждане и улеснява механизираното отглеждане на насажденията. На наклонени терени растенията се засаждат по контурната система. При нея храстите следват хоризонталите на склона в зависимост от профила на терена.

Най-подходящата посока на разположение на редовете е север-юг. При тази ориентация по-добре се използва слънчевата светлина. Ако се напояват по гравитачен път при наклонени терени, редовете се ориентират по посока на наклона. В нашата страна е най-подходящо засаждането да се извършва в началото на ноември до средата на декември. Вкоренените издънки се засаждат по-дълбоко в почвата, така че коренообразуващата им част да бъде заровена около 20-25 см. Облагородените дръвчета се засаждат на същата дълбочина в почвата, на която са отглеждане в разсадника.

Двегодишните вкоренени издънки трябва да са с коренова система с диаметър над 15 см, а облагородените дръвчета да са с височина на стъблото над 80 см., като дебелината, измерена на 15 см над мястото на присаждане, е не по-малко от 0,8 см и да имат коренова система с три скелетни корена, дълги над 20 см. Непосредствено преди засаждането се извършва опресняване на отрезите на счупените и загнилите корени до здрава тъкан. При едностъблено отглеждане на лешника преди засаждане е необходимо да се почистят покаралите от коренообразуващата част млади връхчета, за да се намали образуването на издънки. Задължително е след приключване на засаждането да се полива и се взимат мерки за опазване от зайци.

Колорадски бръмбар – при картофите

Колорадски бръмбар (Leptinotarsa decemlineata) e oпасен неприятел – враг № 1 на картофите у нас. Явява се редовно и при масово намножаване, ако не се води борба може почти изцяло да унищожи реколтата.

Възрастното има продълговато овално тяло, силно изпъкнало отгоре, отдолу плоско, с размери около 1×0,7 см. Общата му окраска е светложълта с черни линии и петна. Особено характерни са десетте надлъжни черни ивици по покривните му криле. Бръмбарите зимуват в почвата, често пъти на значителна (до 50 см) дълбочина. Излизат на повърхността напролет (април-май), когато почвата на около 10 см дълбочина се затопли до 13°С и паднат валежи над 20 л/м2. Възрастните летят на значителни разстояния докато намерят картофи. Изгризват листата на растенията. След оплождането женските снасят яйца от долната страна на листата, на групи от 8 до 80. Яйцеснасянето продължава с прекъсване през цялото лято. Една женска снася 400-800 яйца. В изключителни случаи и над 2000. При оптимална температура (22-26°С) яйцата се излюпват за 3-12 дни. Ларвите имат гладко, месесто, лепкаво тяло, отгоре силно изпъкнало. Те са много лакоми – отначало изгризват само дупки в междунервията на младите листа, а ларвите от втора и следващите възрасти изяждат целите листа заедно с дръжките. Понякога нагризват и стъблата. Не се хранят, само когато се събличат или при много студено и дъждовно време. След около три седмици ларвите завършват развитието си и се заравят в почвата, където какавидират. След 1-2 седмици излизат бръмбарите от второто поколение.

В зависимост от метеорологичните условия и хранителния режим, развитието на колорадския бръмбар от яйце до възрастно трае 25-60 дни. При по-топли условия се развива и трето поколение, с което зимува; в по-хладните райони зимуват бръмбарите от второ поколение. Обикновено ларвите на второто поколение са толкова много, че през лятото напълно унищожават листната маса и почти не се образуват клубени. Освен картофите, бръмбарите нападат патладжана, по-рядко (при липса на друга храна) – и някои сортове домати и други растения от семейство картофови.

Борба с колорадския бръмбар
Борбата с колорадския бръмбар се провежда много по-лесно, отколкото с другите неприятели по картофите, тъй като и възрастното и ларвите са твърде чувствителни на почти всички инсектициди. От агротехническите мероприятия значение имат борбата с картофените плевели, дълбоката обработка на почвата, четиригодишното сеитбообръщение с пространствена изолация. При поява на възрастните, от презимувалото поколение, те може да се събират ръчно и унищожават. Най-добре е първото третиране срещу колорадския бръмбар да се направи при появата на ларвите от втора възраст, когато всички ларви от първа възраст са се излюпили и всички възрастни са излезли на повърхността. При улучване на подходящите моменти картофите могат да се запазят само с две третирания.

Регистрирани са препарати за борба с колорадския бръмбар са: Актара 25 ВГ – 6 г/ дка; Алфагард 10 ЕК – 10 мл/дка; Биская 240 ОД – 20 мл/дка; Вазтак 10 ЕК – 10 мл/дка; Децис 2.5 ЕК – 20-30 мл/дка; Дует 530 ЕК 50 мл/дка; Калипсо 480 СК – 10 мл/дка; Моспилан 20 СП – 6 г/дка; Нексид 015 КС – 30 мл/дка; Нуреле Дурсбан – 50 мл/дка; Пиринекс 48 ЕК – 48 мл/дка; Суми Алфа 5 ЕК – 15 мл/дка; Фюри 10 ЕК – 10 мл/дка; Циперкал 100 ЕК – 25 мл/дка; Циперфос 530 ЕК – 50 мл/дка. Могат да се използват и много други.

Срещу яйцата и излюпващите се ларви може да се приложат хормонални инсектициди: Лардекс 25 СК – 50 мл/дка и др. При възрастните насекоми тези инсектициди предизвикват стерилност, без да ги убиват.

Хербициди при картофите

Картофите, както и много други култури, могат да бъдат отглеждани без да бъде използван ръчен труд или много малко такъв.

Начините на отглеждане на картофите определят и хербицидите, които да се използват. Когато отглеждате картофи на ред или гнезда, веднага след засаждането, напръскайте площта от следните хербициди: рилей – 180-220 мл/дка – 12-22 мл за 100 кв. м; дуал голд 960 ЕК – 150 мл/дка – 15 мл за 100 кв. м; фронтиер супер – 80-140 мл/дка – 8-14 мл за 100 кв. м; стомп 330 ЕК – 400-500 мл/дка – 40-50 мл за 100 кв. м; зенкор 70 ВГ – 100 г/дка – 10 г за 100 кв. метра). Посочените хербициди които контролират всички едногодишни житни и някои широколистни плевели.

ВНИМАНИЕ!
Всички тези хербициди се използват след засаждане и преди поникване на
картофите. После действието на тези хербициди е около 35-40 дена, след което може да се предприеме обработка за загърляне на картофите.
===================================================================

Плевелите оказват отрицателно влияние върху развитието на картофите през цялата вегетация. Особено опасно е заплевеляването през първите седмици след поникване на културата. Редовното унищожаване на плевелите има значение за опазване на картофите от болести и неприятели. Основните плевели, които имат стопанско значение при отглеждането на картофи полско производство, са: полски синап, полско подрумче, разстлан щир, бяла лобода, пача трева, татул, свиница, черно куче грозде, канадска злолетница, ветрушка, кокоше просо, зелена кощрява, лисича опашка, див овес. От многогодишните видове най-често срещани са: паламида, поветица, горуха, балур, троскот и др. Стратегията за борба с плевелите при картофите изисква комплексно прилагане на агротехнически и химически средства. От особено значение за намаляването на заплевеляването при картофите от агротехническите мерки са: правилното сеитбообращение, диференцираната и висококачествена основна и предсеитбена обработка на почвата, засаждането в биологично най-благоприятните срокове и др. При отглеждане на картофи в полски сеитбообращения най-добри предшественици са фуражно-бобовите култури, зърнено-бобовите култури и зърнено-житните. След тези предшественици се създават условия при необходимост да се направят насочени обработки или химическа борба срещу едногодишните и многогодишните плевели. Как се постъпва във влажни или сухи години, кои са другите правила На площи, заплевелени с многогодишни плевели, в зависимост от климатичните условия на годината и района се извършват обработки за изтощаване или изсушаване на тези плевели. В години с горещи и сухи лета се извършват обработки за изкарване на коренищата на повърхността и тяхното изсушаване; При влажни условия в този период с неколкократни обработки се постига значително изтощаване на многогодишните плевели; Ако не се използват хербициди, площта се обработва според преобладаващите многогодишни плевели; Когато заплевеляването е с коренищни плевели, основната дълбока оран се извършва веднага; Ако преобладават кореновоиздънковите плевели, най-напред се извършва плитка оран (подмятане) и след развитие на нов подраст – дълбока оран. С оглед по-ефикасна борба срещу плевелите, дълбоката оран се извършва колкото е възможно по-дълбоко и по-рано. Ако ще се използват хербициди За химична борба срещу многогодишните плевели след прибиране на предшественика се изчаква около 3-4 седмици, докато тези плевели нараснат интензивно и се третира с хербицида глифозат; За унищожаване на плевелите през вегетацията на картофите се прилагат механизирани междуредови обработки, а при нужда и ръчно вътрередово окопаване. При производство на картофи върху големи площи отглеждането на културата е почти невъзможно без употребата на хербициди. Преди засаждане се третира с хербициди. В периода след засаждане преди поникване на културата срещу едногодишни широколистни и при прогноза за смесено заплевеляване с едногодишни житни и широколистни плевели се използва почвен хербицид. Плевелите, поникнали в периода преди поникване на картофите, могат да бъдат унищожени с тотални контактни хербициди или чрез ниски дози от тотален системен хербицид. За борба срещу всички житни плевели през вегетацията на картофите може да се използват селективни противожитни хербициди. Как се внасят препаратите Внасянето на хербициди при картофите да се извършва насочено само в реда. Добра растителнозащитна практика е за унищожаването на всички налични плевелни видове да се използва комбинация от хербициди. При сортове с по-дълъг вегетационен период срещу вторично заплевеляване може да се използва комбинация от някои противожитен и противошироколистен хербицид в нормалните препоръчвани дози. През вегетацията на картофите използването на хербицид срещу едногодишни широколистни плевели трябва да става в много ранни фази на плевелите – от котиледони – до 3-ти- 4-ти същински лист. Кои са основните хербициди Преди поникване: Срещу едногодишни широколистни плевели – линурекс 50ВП- 200 мл/дка; гезагард 50СК – 250 мл/дка; тербутрекс ВП – 400 г/дка. Срещу едногодишни житни плевели – ласо 48ЕК -300-400 мл/дка; рилей 90ЕК – 180-220 мл/дка; зенкор – 100 г/дка (почвено); Срещу едногодишни житни и някои широколистни – фронтиер 900ЕК – 140 мл/дка; мерлин 750ВГ – 3,5 г/дка (почвено) През вегетацията: Срещу едногодишни широколистни плевели – зенкор 70ВП – 60 г/дка (вегетационно, не при всички сортове картофи, поради сортова чувствителност); Срещу едногодишни и многогодишни житни плевели – тарга супер – 150 мл/дка; селект 240ЕК – 40-80 мл/дка; фуроре супер -120-200 мл/дка, фузилад форте – 90-130 мл/дка; галант супер -70-150 мл/дка (вегетационно). От в. Фермер

Сортове бадеми

СОРТОВЕ БАДЕМИ

================

Аспарух

Време на цъфтеж: Късно.

Дърво: Умерено растящо с широко овална увиснала форма.

Плодове: Средно едри, продълговато яйцевидни, лесно чупливи.

Никитски

Дърво: Умерено растящо, с гъста кълбовидна корона и частично увиснали клони.

Плодове: Едри до много едри, удължено овални, лесно чупливи.

Приморски

Време на цъфтеж: Много късно.

Дърво: Умерено растящо с обратно конусовидна до широко кълбовидна форма.

Плодове: Средно едри, овални до полулунни по форма, с мека черупка.

Нонпарейл

Време на цъфтеж: Средно рано.

Дърво: Слабо до умерено растящо, със закръглена гъста корона.

Плодове: Дребни до средно едри, продълговато полулунни, лесно чупливи.

Торене на бадеми

Торенето на бадема  е едно от  основните мероприятия за подобряване на растежа и за повишаване на  добивите,като се имат предвид сравнително по-бедните почви, на които се  засажда. Особено голяма е нуждата от азот и фосфор.Азотното подхранване  трябва да се извършва по-рано през пролетта, поради по-ранното  настъпване на вегетацията при този овощен вид-15-18 кг.активно  вещество.Първото внасяне на азота е преди цъвтежа а второто в края на  май.На 2-3 години се тори с 20-25 кг.фосфор активно вещество.С калий се  тори само при нужда.

========================================================

НАЙ-ГОЛЯМА Е ПОТРЕБНОСТТА ОТ ФОСФОР И АЗОТ
Бадемът има особено голяма потребност от азот и фосфор. Поради по-ранното пролетно развитие на вида, азотното подхранване трябва да се направи възможно най-рано напролет, преди цъфтежа на културата. Нормата на азотното торене е от 25-35 кг/дка. Ако дръвчетата са единични, торенето се прави локално в пристъбления кръг. В този случай нормата е според възрасттта: на млади, неплододаващи дръвчета 150 грама на дръвче, а на плододаващи от 300-400 грама на дърво.

Фосфорът може да се внесе наесен или рано напролет преди обработка с азотното торене. Могат да се използват комбинирани торове – NP, които съдържат и двата елемента, като Ферти-го Локал, съдържащ 19% азот и 38% фосфор. В края на май-началото на юни, когато има интензивен растеж на листа, леторасти и плодове, много добре се отразява едно подхранване с бързо действащ азотен тор – амониева селитра. Нормата е 10-15 кг/дка, а на дръвче от 100 до 250 грама според възрастта.

===================================================

Торене на Бадеми.Торенето при бадема е подобно на торенето при другите овошки.През първите 2-3 години се тори само с азот – 10-15 кг а.в. на декар.През периода на плододаване се тори с 12-16 кг а.в. на декар в два срока-преди цъвтеж и в края на май.През 2-3 години се внася и 20-24 кг фосфор (активно вещество).С калий се тори само при нужда

 

Отглеждане на бадем

Как се отглежда бадемът

Как се размножават бадемовите сортове?

Бадемът се размножава по вегетативен начин чрез присаждане на пъпка.

Кои подложки се използуват за размножаване на бадемовите сортове?

Най-подходящи подложки за размножаване на бадема са семеначетата на обикновения бадем. Препоръчват се бадемова форма с горчива ядка. Присадените върху такава подложка бадеми успешно се развиват на чакълести почви. Дърветата стават големи и високи, встъпват рано в плододаване и плододаващият им период продължава над 50 години.

Като подложки за размножаване на бадемовите сортове може да се използуват и някои форми на прасковата, които са по-добри за мекочерупковите и книжночерупковите сортове. Те се развиват добре както на по-сухи, така и на неголяма влажност почви. Съвместимостта между подложката и присадниците е добра. Дърветата имат добър растеж, но продължителността на плододаващия им период е около 25 години.

Подложката Немагарт представлява интерес за размножаване на бадемовите сортове. Тя проявява устойчивост на кореновата нематода.

Хибридът праскова-бадем Дружинин проявява добра устойчивост на коренова нематода. Добре сраства с бадемовите сортове, на които придава силен растеж, ранно встъпване в плододаване и добра родовитост.

Може ли да се отглеждат бадемови дървета навсякъде у нас?

Бадемовите дървета достигат най-големи размери в райони с малка надморска височина (до 350-400 м), на достатъчно проветриви и запазени от ветровете северни места. Най-подходящи микрорайони за отглеждане на бадема има в най-южните части на нашата страна (Източните Родопи), покрай Черно море и покрай Дунав.

Върху какви почви трябва да се засаждат бадемовите дървета?

За бадема са подходящи отцедливи, топли, окултурени и с неутрална, слабо алкална или слабо кисела реакция почви. Почвата трябва да е достатъчно влагоемна и с дълбоко ниво на подпочвените води. Много тежките глинести почви и черноземните- смолници не са подходящи за отглеждане на бадема.

Кои бадемови сортове са подходящи за отглеждане в любителските градини?

Ароматичен. Плодовете са едри, повърхността на черупката е мека, грапава, жълтокафява и с разкъсан горен слой. Ядката е добре оформена и изпълва черупковата празнина. Обвита е с жълтокафява кожица и има много добър вкус и силен аромат. Тя съставлява 57% от масата на плодовете. Около 25% от ядките са двойни. Плодовете узряват към средата на септември. Използуват се за консумация в прясно състояние и за преработка. Дърветата имат умерен растеж и много добра родовитост. Цъфтежът им е късен. Сортът е самобезплоден.

Аспарух. Нов български сорт. Плодовете са едри, черупката е хартиено мека и светла. Ядката е единична, светлокафява, с гладка кожица и добри вкусови качества. Тя съставлява над 62% от масата на плодовете. Плодовете узряват през средата на септември. Дърветата имат умерен растеж и плододават добре. Сортът е самостерилен. Подходящ е за механизирана беритба.

Марково 11 (фиг. 205). Плодовете са средно едри, елипсоидни и заострени. Черупката е белезникава, гладка, тънка и крехка. Ядката е добре развита. Тя съставлява около 49% от масата на плодовете, а маслеността й е около 63%. Качеството на ядките е много добро. Плодовете узряват в началото на септември. Дърветата са умерено растящи. Цъфтежът е полукъсен и продължителен. Сортът е самостерилен.

Никитски късно цъфтящ (фиг. 206). Плодовете са средно едри-около 3 g,- светлокафяви, грапави, с мека черупка. Ядката е удължена, сладка, слабо ароматична, яйцевидна, с много добър вкус. Тя съставлява около 39% от масата на плода и има масленост 54%. Плодовете узряват през първата половина на септември. Използуват се за консумация в прясно състояние и в сладкарската промишленост. Дърветата са жизнени и умерено растящи. Цъфтежът им е късен и продължителен. Родовитостта им е редовна и много добра. Сортът е чувствителен на болести и е самостерилен.

Фиг. 205. Марково 11

Фиг. 206. Никитски късно цъфтящ

Фиг. 207. Нонпарел

Нонпарел (фиг. 207). Плодовете са средно едри – около 2,5 g, – с мека светлокафява до белезникава черупка. Ядката е овална, единична, с много добър вкус и с високо маслено съдържание – 58%. Тя съставлява около 66% от масата на плода. Плодовете узряват в края на август и началото на септември. Използуват се за консумация в прясно състояние и за преработка. Дърветата имат умерен растеж и плододават изобилно. Сортът страда от струпясване, ранно кафяво гниене, ръжда, сачмянка и се напада от бадемовия семеяд и от костилкоплодовата листна оса. Самостерилен е.

Поморие. Нов български сорт. Плодовете са средно едри, със светлочервеникавокафява мека черупка. Ядката е единична, пълна, светлокафява, със слабо грапава кожица и с добри вкусови качества. Плодовете узряват през втората половина на септември. Ядката съставлява 55% от масата на плода. Дърветата имат умерен растеж и са подходящи за механизирана беритба. Сортът е самостерилен.

На какви разстояния се засаждат бадемовите дървета?

Бадемовите дървета се засаждат на 5,5-6,5 m между редовете и на 4,5-5 m между дърветата в редовете.

Какви са изискванията на бадемовите градини към обработката на почвата?

Бадемовите дървета не са м юго взискателни спрямо почвените условия. Зачимяването обаче се отразява неблагоприятно върху развитието и пло до даването им. Те се развиват най-добре, когато почвената повърхност в овощните градини се поддържа в черна угар. Необходимо е през годината да се извърши една основна обработка и няколко разрохквания. През есента, след листопада на дърветата, се извършва оран или прекопаване на дълбочина 18-20 см. Към края на март и началото на април се извършва първото разрохкване на 10-12 см дълбочина. До края на вегетационния период се извършват още 3-4 разрохквания на дълбочина 8-10 см.

Засяването на междуредови култури, като леща, фасул и картофи, се допуска само в младите градини, за които се полагат системни грижи.

Как реагират бадемовите дървета на напояването?

Бадемовите дървета са сухоустойчиви, но реагират положително на напояването. Понеже в основните бадемови райони липсват условия за редовно напояване през годината, затова се налага още през есента и пролетта да се вземат мерки за влагозапасяване. Това може да стане, като се използува водата от пресъхващите през лятото ручеи, дъждовната вода и водата от топящите се снегове. Обилното запасяване, съчетано с поддържане на почвената повърхност в черна угар, осигурява нормално развитие на бадемовите дървета.

Как се извършва резитба за формиране на бадемови дървета по подобрената етажна корона?

Резитбата за формиране на бадемови дървета е както резитбата за формиране при кайсията и сливата (вж. № 451 и 514). Бадемовите дървета се формират с един етаж и над него 2-3 единични клона. При формиране на бадемовите дървета трябва да се прорежда короната, особено към 4-тата -5-ата година след засаждането.

Как се извършва резитбата за плододаване на бадемовите дървета?

Резитбата за плододаване на бадемовите дървета се състои предимно в прореждане на короната и плододаващата дървесина. При измръзване на плодните пъпки се съкращава и едногодишна дървесина. Резитбата за плододаване е както резитбата за плододаване при кайсията и сливата (вж. № 453 и 515).

Как се подмладяват застарели бадемови дървета?

Резитбата за подмладяване на стари бадемови дървета е както резитбата за подмладяване на стари кайсиеви и сливови дървета (вж. № 454 и 516).

Кога и как да се торят бадемовите дървета?

Понеже бадемовите дървета най-често се отглеждат при неполивни условия, за попълното използуване на торовете е необходимо основното торене да се извършва късно през есента (втората половнна на ноември), когато в почвата има достатъчно влага.

Оборският тор, фосфорните и калиевите торове и половината годишна азотна доза се внасят през есента преди дълбоката обработка на почвата. Рано през пролетта се извършва подхранване с четвърт от азотната доза, а останалата четвърт азотна доза се внася в почвата в началото на май. Торенето с азотен тор след втората половина на юни може да стане причина за измръзване на плодните пъпки през зимата. Дозите на торовете са като дозите за останалите овощни видове (вж. № 205, табл. 5 и № 210, табл. 6).

От кои гъбни болести се напада бадемът?

Бадемът се напада от церкоспороза, оранжеви петна, струпясване, сачмянка, къдравост и др.

Оранжеви петна. Болестта се причинява от гъба, която прилича на причинителя на червените листни петна по сливата.

Струпясване. Болестта се развива по листата, плодовете и леторастите, по които образува бледозелени петна. Причинителят зимува в окапалите плодове и в заразените леторасти.

Борба. Събиране и изгаряне на окапалите листа; пръскане с 1% бордолезов разтвор или 0,25% пероцин през пролетта, щом се появят първите петна от болестта.

Констатирани ли са вирусни болести по бадема?

По бадема са констатирани теснолинейно прошарване, деформиращо прошарване и жълто прасковено прошарване. Борбата с тях се води по същия начин както с другите вирусни болести.

Кое насекомо причинява червясване на бадемовите плодове?

Червясването на бадемовите плодове се причинява от бадемовия семеяд. Възрастното насекомо е оса. Той има едно поколение годишно и зимува като ларва в червивия плод. Ларвата какавидира през пролетта, а през май се излюпва възрастната оса. Женската оса снася по едно яйце в зелените още плодове. Излюпените ларви се хранят с ядката на плодовете. Червивите плодове не опадат.

Борба. Събиране на плодовете през есента; пръскане с 0,15% агрия 1050 или с 0,2% агрия 1060 срещу възрастното насекомо. За целта са необходими две пръскания – едно в началото на излюпването и второто през време на масовия летеж на осите.

Как може да се води борбата с листогризещите гъсеници по бадема?

Най-често листата на бадема се изгризват от гъсениците на бадемовата листна оса. Възрастното насекомо е едра черна оса, която има едно поколение годишно и зимува като ларва в копринено пашкулче върху почвата. Възрастните оси се появяват през април-май и снасят яйцата си върху долната повърхност на листата. Излюпените ларви се хранят с листата, като образуват гнезда от паяжина.

Борба. Дълбоко прекопаване на почвата под дърветата; пръскане с 0,15% агрия 1050 или 0,15% севин 85, или с 0,08% интратион при излюпване на ларвите.

Какви мероприятия са необходими за опазване на бадемовите дървета от болести и неприятели?

За да се намали заразата от оранжеви петна, брашнеста мана, церкоспороза и струпясване, причинителите на които зимуват в опадалите листа, необходимо е още през есента да се съберат и изгорят опадалите листа, а след това да се прекопае почвата под дърветата.

Чувствително намаляване на заразата от бадемовия семеяд може да се постигне чрез събиране и унищожаване на червивите плодове през есента.

Дърветата, които са били нападнати от брашнеста мана, церкоспороза и къдравост през лятото, трябва да бъдат напръскани с 10% сероваров разтвор през зимния период. Независимо от това за предпазване от същите болести са необходими още 1-2 пръскания или с 0,8% тиозол 80, или с 1% бордолезов разтвор – първото при разлистване на дърветата, а второто 12-14 дни по-късно.

За запазване на листата от бадемова листна оса и на плодовете от бадемовия семеяд са необходими също две пръскания, но с 0,15% агрия 1050 или 0,15% севин 85 – първото при появата на възрастните на семеяда и ларвите на осата, а второто при масовия летеж на семеяда и масовото излюпване на ларвите на осата.

Как се извършва беритбата на бадемови плодове?

Беритбената зрелост на бадемовите плодове настъпва, когато външната зелена обвивка потъмнее и започне да се отделя лесно. Беритбата се извършва чрез стръскваие или внимателно брулене с прът. Събраните плодове се почистват веднага от обвивката, просушават се, като се разстилат на тънък пласт на сухо и проветриво място, след което се събират в чували.

Бадемчета

Отглеждане на картофи

ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА КАРТОФИ

1. Подготовка на площите.
а/ почви – Много добри почви за картофите са тези с лек механичен състав.Уплътнените почви съдържат малко кислород, поради което клубените се задушават и изгниват.
б/ сеитбообръщение – Изключително важно е картофите да не се отглеждат продължително време на едни и същи площи, тъй като това води до увеличаване на плевелите, болестите и неприятелите, а от там и до намаляване на добивите.
Добре е след 2-3 годишно отглеждане на картофи на едно и също място, на тези площи да се отглеждат фуражно-житни смески, житни култури, зеле, лук, грах, фасул и др. Семепроизводните посеви не трябва да се отглеждат след себе си.
в/ обработка на почвата:
• на зацелени площи се извършва оран с фрезоване през есента, повторна оран на пролет и браздене 2- 3 дни преди засаждане.
• на обработваеми площи се извършва оран на пролет и браздене непосредствено преди засаждане или 2- 3 дни преди това.

2. Торене.
Добре е през есента с извършването на дълбоката оран да се внесе и заоре 2-4 тона оборска тор или 500-900 кг. птичи тор.
За да се определят видовете торове и тяхното количество, е много важно да се направи почвен анализ на всяко място на което ще се отглеждат картофи. За определяне запасеността на почвата се взимат почвени проби от площите на които се отглеждат картофите. На регистрираните земеделски производители анализите на почвените проби се извършват безплатно в Областна служба за съвети в земеделие.
Предлагаме следните примерни схеми за торене:
І схема:
• Амониева селитра – 50 кг на дка – внася се ½ при сеитба и ½ при загърляне;
• Патенткалий – 50 кг/дка – внася се при сеитба.
ІІ схема:
• Амониева селитра – 50 кг на дка – внася се ½ при сеитба и ½ при загърляне;
• Троен суперфосфат – 20 кг/дка при сеитба;
• Калиев сулфат – 30 кг/дка при сеитба.
При добре балансирано основно торене и развитие на културата, може да се извърши листно подхранване с Лактофол, Холтигроу, Кристалон. Първо пръскане – фаза бутонизация /преди цъфтеж/,второ- по време на цъфтеж,трето- след цъфтеж. Важно е да се знае, че при недостатъчно основно торене листните торове не оказват добър ефект.

3. Подготовка на посадъчния материал /семена /.
Рътенето е задължително мероприятие за ускорено развитие на посева, в резултат на което вегетационния период се скъсява с 10-15 дни, а добивът нараства с 20-25 %.
Рътенето се извършва, като 40 дни преди засаждане, картофите се поставят в топли и тъмни помещения до събуждане на клубените. След това се осветяват с цел оформянето на здрави и закалени кълнове.

4. Засаждане – 15 април до 30 май в зависимост от надморската височина. Най- добре е при трайно задържане на температура на почвата 7- 8 градуса.
• Сеитбена норма – 250 -300 кг на декар в зависимост от фракцията на посадъчния материал.
• Разстояние на засаждане – междуредово разстояние 65-70 см, вътрередово разстояние 25-30 см.
Закупуването на семена трябва да се извършва само от лицензирани производители и вносители на посадъчен материал от картофи.

5.Окопаване
• Първо окопаване след поникване- когато растенията достигнат 8-10 см. , обикновено от 14 до 21 дни след засаждане.
• Второ окопаване /загърляне/-извършва се при височина на растенията 20-25 см. с цел да се създадат оптимални условия за клубенообразуване.

6. Борба с болести , неприятели и плевели.
• Борба с плевели
– срещу едногодишни широколистни плевели, след засаждане и преди поникване се прилагат следните препарати:
 Гезагард 50 СК – 250 мл./дка
 Зенкор 70 ВП – 70-80 гр./дка
 Калин Фло – 200-250 мл./дка
 Линурекс 50 ВП – 200 гр./дка
 Мерлин 750 ВГ – 3.5 гр./дка
– срещу едногодишни житни плевели, приложени след засаждане, преди поникване на картофите и плевелите се прилагат следните препарати:
 Галант супер – 70 мл./дка;
 Дуал голд 960 ЕК – 150 мл./дка;
 Рафт 800 ВГ – 35 гр./дка;
 Стомп 330 ЕК – 400-500 мл./дка.
– срещу многогодишни житни плевели /троскот и пирей/, приложени във фаза 3-5 лист на плевелите се използва Галант супер – 150 мл./дка
– при смесени посеви от картофи и фасул се третира със следните препарати:
 Линорон 45 СК – 200 – 300 мл/дка;
 Линорекс 500 СК – 200 мл/дка;
 Афалон 45 СК – 200-250 мл/дка
 Стомп 330 ЕК – 400-500 мл/дка.
• Борба с колорадски бръмбар
Борбата срещу колорадския бръмбар се извежда с някои от следните препарати:
 Вазтак 100 ЕК – 10 мл/дка;
 Моспилан 20 СП – 6 гр/дка;
 Регент 800 ВГ– 2 гр/дка;
 Регент 200 СК – 10 мл/дка;
 Банкол 50 ВП – 50 гр/дка
 Децис 2.5 ЕК – 20-30 мл/дка;
 Децис таб – 3 гр/дка;
 Суми алфа 5 ЕК – 15 мл/дка;
 Севин 85 ВП – 120 гр/дка;
 Маршал 25 ЕК – 150 мл/дка;
 Нурале Д – 50 мл/дка;
 Актара 25 ВГ – 6 гр/дка;
 Ципергард 25 ЕК – 10 мл/дка;
 Карате 2.5 ЕК – 30 мл/дка;
 Лиросект 2 ЕК – 100 мл/дка.

• Борба с гъбни болести
Мана – Икономически важна болест при картофите. В райони, където картофите са загърлени и са затворили редове е необходимо да се извършат предпазни третирания с контактни фунгициди до откриване на първи петна. Използват се следните препарати:
 Дитан М-45 – 200 г/дка;
 Манкоцеб 80 ВП – 250 г/дка;
 Купроцин или Купроцин Супер – 300 г/дка;
 Фунгуран ОН 50 ВП – 150 г/дка;
 Купроксат ФЛ – 300 мл/дка;
 Банко 500 или Браво 500 – 200 мл/дка.
Първите симптоми на болестта се наблюдават по долните листа. По върха и периферията на листа се появяват едри, воднистозелени петна. При висока атмосферна влажност от долу на листа се образува бял налеп. При благоприятни условия повредите протичат по дръжките към стъблата, те стават кафяви до черни и бързо изгниват. В течение на няколко дни могат да бъдат унищожени цели полета. Необходимо е третиране с някой от следните контактно-системни фунгициди:
 Верита ВГ – 150 г/дка;
 Акробат – 200 г/дка;
 Ридомил голд МЦ 68 ВП – 250 г/дка;
 Корсейт М ДФ – 250 г/дка;
 Корсейт Р ВП – 250 г/дка.
Маната по картофите се предшества от друга важна икономически болест – алтернария. При поява на първи петна, посева се третира с препарата Скор – 40 мл/дка.
Препаратите за мана, колорадски бръмбар и листните торове могат да се пръскат комбинирано, като последно в резервоара на пръскачката се добавят листните торове.

7. Прибиране
Обуславя се от сортовите особености на картофите. Клубените са готови за изваждане, ако кожицата вече не се бели.
Добиви от 1500 кг до 4000 кг.

=================================================
fermer.bg